Дядо Стоян за работата си в кожарската фабрика в Русе

Кадровишка

Син – Червен
не си ли послушен
не си ли удобен –
си – уволнен!

Искам

Да те погаля,
с шепот –
Да те докосна,
с глас –
Да те преспя,
със песен и –
да те събудяяя…
Да се докосна
до цялото ти
стройно, хладно
голо, бяло тяло.

На будителите родни

Ден забравен – Ден – свещен. –
Свещена Българска Земя! –
Забравена, Свещена Старина!
Народ – дисциплиниран – строг –
забравен и от Цар и Бог!
С дълбок поклон си припомни
чадата свои най-достойни
От Авитохол и Аспарух
до Яворов и Яне –
Зад всяка буква са строени –
стоят, във стегнат строй –
Ханове – Царе и Войни
отдали сили и живот за своя род –
До тях – Орфей стои със лира –
Пред тях – стои – Спартак!
Каде са днес Будителите ни народни?
О! Буда, Тангра и Перун навярно са виновни,
че в нас не се вселяват душите
на доблестните български предци.
Във нас витаят подлички душици
на византийци, на аги и хитреци,
на чорбаджии ненаситни, зли.
Не сме това, което сме били – Власт незвана възцарила
се чрез глад и страх
и, с чужда сила
От род свещен – От свят народ
направи свое олицетворение –
Направи – сива, мързелива маса.
Нек сторим кръст и изречем:
“Не сме веч сива маса –
Не привилегированата класа
ще определя бъдния ни ден!”
Това е Вашият завет свещен. –
Поклон пред Вас Будители Народни. –
Бъдете винаги сред нас, Вий вечно живи!

Слуги

Не приели бран -
приемаме – Христа!
С христово
благородие
приемаме и подлоста
и хитроста
на чуждите.
Към своите -
бездушни -
завистливи -
равнодушни -
Слуги сме
на смърта си! -
Жадуваме за ред,
за дисциплина
и закон -
Забравихме,
че има -
Герб -
Корона -
Трон!

Децибели

Черни и бели –
бели и черни –
децибели
Децибелите
на черните
са песен
пред децибелите
на белите.

Лотария

Глад ще се гладува. -
Студ ще се студува. -
Ще бъде глад и мизерия
и богатеене на таз котерия!
Въртят ни, като чеверме
да сме опечени добре
все някой да ни лапне. -
Дъвкаха ни и ни плюваха
ту византийци – гърци,
турци, в съюз с германци
и във война – уж дължат ни марки,
руси лъгаха ни, с залъгалки,
с Америка и Франция,
та с Турция, дори с Япония,
с цял Свят на уж търгуваме,
а всеки търси бизнес
и ако българите днес
не помогнем на България
ще я проиграят на лотария
наште лъжедемократи.

Разум

Над страната ни извива се вихрушка.
Ще се изсипе ли отново огнена градушка?
Или със ум и труд и такт,
ще предотвратим тоз ад?
Нима една “велика” сила
не прави пак шега -
не прави пак, далеч
от границите си, война?
Нима войната е шега?
И пак ли трябва да зовем
космични сили, разни богове
да спреме алчноста?
Къде е разумът? Къде е
Човеколюбивото ни ООН-е?
Или отново, който губи власт -
изгубва разум

Бургас

Събуди се град старинен -
на Европа пост си преден!
Кръчмите да опустеят -
всеки работа да хване
да се стегнат българите
да си стегнат градовете -
Селата си да потегнат
земята си да преорат
да заредят със чифлици -
пътищата – границите
де кой мине да усети,
кой стопанинът е тука!
Где е българин стопанин -
всичко му е подредено -
кон и трактор се погаждат!
С ум и пот и обич много
грижиш ли се за земята -
тя отплаща ти се щедро.
Българи живейте дружно!
Престанете да делите
туй, което не е ваше!
Припомнете си дедите!
Стегнете се – сдружете се -
да престанат да мърсуват
черните ни цигани -
роден имот да разграбват
разните ни бизнесмени!
Нека бедният получи
малко земя, с много обич!
Всеки гнездо – дом да свие -
горд да бъде, с децата си -
Да не вижда, в детски очи,
в детски очи – гладни сълзи!

Сбор

Когато умирам -
сърцето си ще дам
на Бял Развихрен -
Цвилещ – Неумиращ
Кон
Вместо тръба и рог -
да цвили сбор
за българите
към България!